здравеите много се радвам че намерих този саит. ас се боря вече 9 години с тази диагндза ПР и немога дасе справя. като чета вашите преживяваня виждам себеси вазхищтавам се на тези които са успели дасе справят стози кошмар. наистина само които е минал през нашия ад може дани разбере . през ума мие минавала мисалта да сложа краи на животаси задасе отарва от тия мъки заштото несе издаржа вече.несе имам като палноценен човек . от както започнаха пристапите(9год.) несам излизала от моя град заштото немога да патувам страхмее че ште получа пристап по време на пат и няма кои дами помогне , а преди обожавах да патувам.незнам как дасе справя с този кошмар ,знам че от доктори ефект няма .надявам се че чрез вразкатами с вас ште успея поне малко дасе оправя. ако някои иска може даси пишем и на имел адресите или на скаипа. многоми допадна идеята да се срештаме и даси помагаме взаимно ас сам ЗА . вав вас виждам лач надежда. javascript:void(0);
bouquet
Колкото до horti, не знам дали аз точно мога да ти бъда много полезна, защото не ми е толкова сериозно май състоянието. Но това, което пишеш за самоубийства и така нататък ми се струва много силно. По принцип според мен ти трябва да потърсиш помощ, независимо, че не вярваш на лекари. Първоначално пробвай да говориш с някой твой близък- мъжа ти, родител, приятел и т.н., някой на когото имаш огромно доверие. Обясни как се чувстваш и периодично споделяй какво си мислиш в момента примерно. Аз така в началото всяка вечер говорих с моя приятел, той си ме изслушваше без да ми помогне особено, защото не е изпадал в такива състояния, но някак си ми олекваше като му кажа. Ако мислиш, че няма кой да те разбере, просто пиши тук или ще ти дам скайп или нещо друго да си говорим. Колкото до кризите- при мен като се появи и ако съм вкъщи лягам, пускам си страхотна весела музика ( в никакъв случай балади), затварям си очите и започвам да си мисля някакви готини неща, които са ми се случвали- например как се запознах с приятеля ми, как майка ми плачеше като ме приеха в университета, как спечелих първата си награда в работата и т.н. Това много ми помагаше. Когато ми се случи извън вкъщи пък просто се обаждам на някой и казвам моля те дай да си говорим. Колкото до пътуването- аз също имах някъв страх да пътувам, за да не ми стане лошо, но си взимах с мен много лекарства валидол, валериан и т.н., които дори никога не съм опитвала, но някак си си мислех, че като са в мен и няма за какво да се притеснявам. Взимам си и поне две шишета с вода и така периодично си мокря лицето. Веднъж ми се случи лека криза и номера със затворените очи и позитивните мисли ми помогна. Но все пак мнението ми е, че трябва да потърсиш лекар или терапевт, ако е толкова сериозно. Аз наскоро ходих при психотерапевт и ми направи програма без лекарства- много музика, много разходки, кино, театър, ароматни свещи, спорт и най-важното многооо многоо разговори с други хора за това. Да не казвам голяма дума, но имам подобрение. Ако искаш да си лафим нещо, пиши ми да ти дам скайп здравеи радвам се че ми писа,това за лекарите го казвам от личен опит , заштото 2 пъти сам лежала в различни болници с различна диагноза лекувахаме от какволи не, а накрая се оказваше че всички органи сами здрави,но пристапите продалжаваха .може дависе стори смешно но накрая реших да опитам при един екстрасенс, които за жалостпочина ,несам вярвала на гадатели и екстрасенси но повярвах заштото след няколко сеанса вече бях по добре помогнами да разбера че сам напално здрава и че всичко е в подсазнаниетоми и трябва дасе науча даго контролирам. ходиласам и при психиатар които ми каза саштото. и че ПР несе лекува с лекарства а ние самите трябва дасе преборим с нашето подсазнание. тези техни думи станаха моята цел , да ама катоме врахлети пристапът всичко отива по дяволите заштото тои е по силен от мен скаипа мие hortenzia16 надявамсе всички които страдаме от това коварно ПР даси помогнем взаимно чрез този саит .
